освестявало си

Речник на българския език

1. освестявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освестявало си е производна форма на освестявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. освестявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освестявало си е производна форма на освестявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. освестявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

освестявало си е производна форма на освестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).