освестявало

Речник на българския език

1. освестявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освестявало е производна форма на освестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освестявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освестявало е производна форма на освестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. освестявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

освестявало е производна форма на освестявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. освестявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

освестявало е производна форма на освестявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).