освестило

Речник на българския език

1. освестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освестило е производна форма на освестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

освестило е производна форма на освестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).