освестил

Речник на българския език

1. освестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освестил е производна форма на освестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освестил — мин. деят. св. прич. м. р.

освестил е производна форма на освестя (мин. деят. св. прич. м. р.).