освестели

Речник на българския език

1. освестели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

освестели е производна форма на освестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. освестели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

освестели е производна форма на освестя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).