освежил

Речник на българския език

1. освежил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освежил е производна форма на освежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освежил — мин. деят. св. прич. м. р.

освежил е производна форма на освежа (мин. деят. св. прич. м. р.).