освежало

Речник на българския език

1. освежало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освежало е производна форма на освежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освежало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

освежало е производна форма на освежа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).