освежавал

Речник на българския език

1. освежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освежавал е производна форма на освежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. освежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

освежавал е производна форма на освежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. освежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

освежавал е производна форма на освежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. освежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

освежавал е производна форма на освежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).