осапуняло

Речник на българския език

1. осапуняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осапуняло е производна форма на осапуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осапуняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осапуняло е производна форма на осапуня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).