осапунял

Речник на българския език

1. осапунял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осапунял е производна форма на осапуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осапунял — мин. деят. несв. прич. м. р.

осапунял е производна форма на осапуня (мин. деят. несв. прич. м. р.).