осапунявал е

Речник на българския език

1. осапунявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осапунявал е е производна форма на осапунявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осапунявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осапунявал е е производна форма на осапунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осапунявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осапунявал е е производна форма на осапунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).