осапунявало

Речник на българския език

1. осапунявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осапунявало е производна форма на осапунявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осапунявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осапунявало е производна форма на осапунявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осапунявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осапунявало е производна форма на осапунявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осапунявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осапунявало е производна форма на осапунявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).