осапунило

Речник на българския език

1. осапунило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осапунило е производна форма на осапуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осапунило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осапунило е производна форма на осапуня (мин. деят. св. прич. ср. р.).