осапунили

Речник на българския език

1. осапунили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осапунили е производна форма на осапуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осапунили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осапунили е производна форма на осапуня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).