осапунила

Речник на българския език

1. осапунила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осапунила е производна форма на осапуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осапунила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осапунила е производна форма на осапуня (мин. деят. св. прич. ж. р.).