осапунил

Речник на българския език

1. осапунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осапунил е производна форма на осапуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осапунил — мин. деят. св. прич. м. р.

осапунил е производна форма на осапуня (мин. деят. св. прич. м. р.).