осапуни

Речник на българския език

1. осапуни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

осапуни е производна форма на осапуня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. осапуни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

осапуни е производна форма на осапуня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. осапуни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

осапуни е производна форма на осапуня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. осапуни — повелително наклонение, ед. ч.

осапуни е производна форма на осапуня (повелително наклонение, ед. ч.).