осакатяло

Речник на българския език

1. осакатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осакатяло е производна форма на осакатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осакатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осакатяло е производна форма на осакатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. осакатяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осакатяло е производна форма на осакатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. осакатяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

осакатяло е производна форма на осакатея (мин. деят. св. прич. ср. р.).