осакатяла

Речник на българския език

1. осакатяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осакатяла е производна форма на осакатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осакатяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осакатяла е производна форма на осакатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. осакатяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осакатяла е производна форма на осакатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. осакатяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

осакатяла е производна форма на осакатея (мин. деят. св. прич. ж. р.).