осакатял

Речник на българския език

1. осакатял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осакатял е производна форма на осакатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осакатял — мин. деят. несв. прич. м. р.

осакатял е производна форма на осакатя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. осакатял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осакатял е производна форма на осакатея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. осакатял — мин. деят. св. прич. м. р.

осакатял е производна форма на осакатея (мин. деят. св. прич. м. р.).