орязал

Речник на българския език

1. орязал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орязал е производна форма на орежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орязал — мин. деят. св. прич. м. р.

орязал е производна форма на орежа (мин. деят. св. прич. м. р.).