оръсело

Речник на българския език

1. оръсело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оръсело е производна форма на оръся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оръсело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оръсело е производна форма на оръся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).