оръсел

Речник на българския език

1. оръсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оръсел е производна форма на оръся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оръсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оръсел е производна форма на оръся (мин. деят. несв. прич. м. р.).