оросил

Речник на българския език

1. оросил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оросил е производна форма на орося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оросил — мин. деят. св. прич. м. р.

оросил е производна форма на орося (мин. деят. св. прич. м. р.).