оронил съм

Речник на българския език

1. оронил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оронил съм е производна форма на ороня (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оронил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оронил съм е производна форма на ороня (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).