оронил е

Речник на българския език

1. оронил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оронил е е производна форма на ороня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оронил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оронил е е производна форма на ороня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).