оронило е

Речник на българския език

1. оронило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оронило е е производна форма на ороня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оронило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оронило е е производна форма на ороня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).