оронила

Речник на българския език

1. оронила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оронила е производна форма на ороня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оронила — мин. деят. св. прич. ж. р.

оронила е производна форма на ороня (мин. деят. св. прич. ж. р.).