оронели

Речник на българския език

1. оронели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оронели е производна форма на ороня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оронели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оронели е производна форма на ороня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).