орисвало

Речник на българския език

1. орисвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

орисвало е производна форма на орисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. орисвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

орисвало е производна форма на орисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. орисвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

орисвало е производна форма на орисвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. орисвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

орисвало е производна форма на орисвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).