орисвал

Речник на българския език

1. орисвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орисвал е производна форма на орисвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орисвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орисвал е производна форма на орисвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. орисвал — мин. деят. св. прич. м. р.

орисвал е производна форма на орисвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. орисвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

орисвал е производна форма на орисвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).