орисало

Речник на българския език

1. орисало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

орисало е производна форма на орисам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. орисало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

орисало е производна форма на орисам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. орисало — мин. деят. св. прич. ср. р.

орисало е производна форма на орисам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. орисало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

орисало е производна форма на орисам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).