орисал

Речник на българския език

1. орисал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орисал е производна форма на орисам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орисал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орисал е производна форма на орисам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. орисал — мин. деят. св. прич. м. р.

орисал е производна форма на орисам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. орисал — мин. деят. несв. прич. м. р.

орисал е производна форма на орисам (мин. деят. несв. прич. м. р.).