оригиналничело

Речник на българския език

1. оригиналничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оригиналничело е производна форма на оригиналнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оригиналничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оригиналничело е производна форма на оригиналнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).