орезилявал

Речник на българския език

1. орезилявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орезилявал е производна форма на орезилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орезилявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орезилявал е производна форма на орезилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. орезилявал — мин. деят. св. прич. м. р.

орезилявал е производна форма на орезилявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. орезилявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

орезилявал е производна форма на орезилявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).