орезилил е

Речник на българския език

1. орезилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орезилил е е производна форма на орезиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. орезилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

орезилил е е производна форма на орезиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).