орезилили

Речник на българския език

1. орезилили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

орезилили е производна форма на орезиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. орезилили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

орезилили е производна форма на орезиля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).