орежели

Речник на българския език

1. орежели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

орежели е производна форма на орежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. орежели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

орежели е производна форма на орежа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).