оредявало

Речник на българския език

1. оредявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оредявало е производна форма на оредявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оредявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оредявало е производна форма на оредявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оредявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оредявало е производна форма на оредявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оредявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оредявало е производна форма на оредявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).