оредявал

Речник на българския език

1. оредявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оредявал е производна форма на оредявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оредявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оредявал е производна форма на оредявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оредявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оредявал е производна форма на оредявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оредявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оредявал е производна форма на оредявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).