оредеел

Речник на българския език

1. оредеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оредеел е производна форма на оредея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оредеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оредеел е производна форма на оредея (мин. деят. несв. прич. м. р.).