оревяло

Речник на българския език

1. оревяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оревяло е производна форма на орева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оревяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оревяло е производна форма на орева (мин. деят. несв. прич. ср. р.).