оревяло
1.
оревяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
оревяло
е производна форма
на орева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
оревяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
оревяло
е производна форма
на орева (мин. деят. несв. прич. ср. р.).