оревяла

Речник на българския език

1. оревяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оревяла е производна форма на орева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оревяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оревяла е производна форма на орева (мин. деят. несв. прич. ж. р.).