оревял

Речник на българския език

1. оревял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оревял е производна форма на орева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оревял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оревял е производна форма на орева (мин. деят. несв. прич. м. р.).