оревете

Речник на българския език

1. оревете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

оревете е производна форма на орева (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оревете — повелително наклонение, мн. ч.

оревете е производна форма на орева (повелително наклонение, мн. ч.).