оревели

Речник на българския език

1. оревели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оревели е производна форма на орева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оревели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оревели е производна форма на орева (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).