оревал

Речник на българския език

1. оревал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оревал е производна форма на орева (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оревал — мин. деят. св. прич. м. р.

оревал е производна форма на орева (мин. деят. св. прич. м. р.).