оребрили

Речник на българския език

1. оребрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оребрили е производна форма на оребря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оребрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оребрили е производна форма на оребря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).