оребрил

Речник на българския език

1. оребрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оребрил е производна форма на оребря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оребрил — мин. деят. св. прич. м. р.

оребрил е производна форма на оребря (мин. деят. св. прич. м. р.).