орбитирахте

Речник на българския език

1. орбитирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

орбитирахте е производна форма на орбитирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. орбитирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

орбитирахте е производна форма на орбитирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).